Понякога е по-добре в палатка на минус 40 градуса с полярни

" Понякога е по-добре в палатка на минус 40 градуса с полярни мечки в близост, които желаят да ви изядат, в сравнение с да сте в цивилизацията ", споделя с усмивка в свое видеообръщение на Световния стопански конгрес в Давос откривателят и планинар Майк Хорн. Той показа опит, обвързван с това как да прекрачиш душевните си граници.

" Всички имаме на разположение перото на живота и би трябвало да напишем на плочата си какво желаеме ", сподели той. " В момента, в който една концепция ви очарова или когато се вълнувате от нещо, невъзможното към този момент не съществува. "

Хорн прекарва повече от пет месеца, пресичайки Арктическия океан с температури от минус 40 градуса по Целзий в последното си премеждие. Умствената мощ и психическата настройка са били ключови.

" Моментът, в който решите, че можете да го извършите, е моментът, в който можете да прекрачите границите на мозъка ви ". " Най-лесното нещо в живота е да бъдеш себе си ", споделя той.

Изследователят изясни, че като дете предпочитал да играе на открито пред това да стои пред тв приемника.

През 2000 година той става първият човек, който обикаля света към екватора без моторни транспортни средства.

" В един миг се озовах измежду въоръжен отряд в Конго, които гръмнаха индивида, който беше заловен с мен. Това беше обществена екзекуция. Помислих си, за какво беше убит, а аз не бях убит? Предната вечер ни споделиха, че ще бъдем екзекутирани на идващия ден. "

Той споделя, че е бил решен да направи всичко допустимо, с цел да остане жив. В последна сметка служител на реда го избавил.

" Нямам зона на комфорт. В момента, в който започнете да харесвате това, което не обичате да вършиме, тогава животът става по-широк. За да нарушите границите в мозъка, би трябвало да обичате всичко, даже неуспеха. Прегърнете неуспеха. Използвайте го като образователен развой. "

След това изясни с усмивка: " Не нося долни дрехи. Излишен багаж. "

Три пъти е бил на най-трудният за нанагорнище и вторият по височина връх в света К2, но никога не е стигал до върха. " Като огледа статистиката, един от трима души, опитващи се да изкачат върха, умира на планината ", сподели той.

" Ние се изкачваме на K2, без да използваме въже, шерпа или О2. Ако времето е неприятно и няма къде да отидем, сме принудени да слезем. "

При последния опит, на 200 м от върха, групата му решава да се върне обратно, защото вятърът бил твърде мощен и не могли да усетят краката си. " Знаех, че постепенно и несъмнено загивам и мога да стигна до върха, само че в никакъв случай няма да сляза. "

Трагично е, че на идващия ден две шерпи от друга група са загинали, след като лавина се стоварила върху тях точно под върха.

Еверест не е задачата за него, тъй като има толкоз доста други катерачи там.

Следващата цел евентуално ще бъде планина, която в никакъв случай не е била изкачвана, сподели той.